Пламен:
Всеки ден на твойта улица, под балкона чакам аз,
някой пък дори викам към теб, но градски шум покрива моя глас.
Вятърът развява тънък плат и за миг те виждам там,
как се вглеждаш във небето и никога насам.
Къде гледаш пак? Там има облаци и аз няма как
да изписвам с тях ясен знак.
От тях не видя, че всички блясъци светят за теб,
виж ги сега, ето ме тук - ела!
Припев:
Колко думи трябват и как се раждат,
кой е онзи поглед, за който казват,
че от него тръгва всеки приказен миг?
Невена:
Всеки ден на мойта улица има там едно момче.
Представям си как ме вика моя филм така тече.
Той от севера гледа тук,аз поглеждам все на юг.
Уж аз съм лято, а пък той е друг сезон.
В миг така летят над мен измислици
и искам да ги спра,
към него да ги приземя
и да призная смело, че аз му крещя:
"Ето ме тук, виж ме сега
аз съм за теб, ела при мене!"
Припев:... (х3)
Индекс 
